Българска следа изникна в кацането на Аполо 11 на Луната
На 16 октомври Българската военна авиация ще означи своя празник и 105 години от първата в света бомбардировка от въздуха, осъществена от българските водачи Радул Милков и Продан Даракчиев по време на Първата международна война. Благодарение на това пада считаната за непревземаема Одринска цитадела.
В годините българската авиационна концепция укрепна и с героизма на шепата летци, бранители на столицата при бомбардировките през Втората международна война, измежду които и българката торпила кап. Димитър Списаревски, написа Пик.
През всички тези над 100 години Българската военна авиация има и своите сривове, само че има и своите авиоконструктори, които разнасят славата на България по цялостен свят и в страни със супер развита авиация. Това са Харалампи Джамджиев, Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Иван Ночев, Кирил Петков.
На 20 юли 1969 година, лунният модул " Йигъл " на космическия кораб " Аполо 11 " на НАСА, кацна на Луната. За първи път в историята на човечеството човешки крайник стъпи на земния спътник - американец. В оня миг малко хора обаче знаят, че заслуга за това има и един българин -карловецът Иван (Джон) Ночев, за който се счита, че е изобретил прилуняващия модул.
В знак на респект към своя съгражданин, в Историческия музей в Карлово подредиха галерия, отдадена на 101-та годишнина от рождението му. Сред експонатите са няколко копия на патенти за подобряване на работата на самолетното крило, което е било основна част от работата на Иван Ночев, описа Мария Деянова, шеф на музея. От началото на 50-те години на предишния век до гибелта си, той е живял и работил в Сан Диего, Съединени американски щати, като част от конструкторската му работа е засекретена, защото е била обвързвана с НАСА.
За да бъде връзката с Карлово по-изразена, в изложбата са показани и неговата тапия от карловския колеж по механотехника " Братя Евлоги и Христо Георгиеви ", истински фотоси, писма и пощенски картички до негови другари. Изложбата е по самодейност на карловеца Христо Козарев, работил дълги години в Научно-техническия съюз в София.
Иван Ночев стартира работа в казанлъшкия военен цех " Арсенал ", а по-късно се трансферира в Държавната аеропланна работилница в Божурище, напомня историкът Петър Ненков. Когато край карловското село Марино поле се построява съвременно военно летище и авиоремонтна работилница, той се връща в Розовата котловина.
Присъединяването на България към оста Берлин - Рим - Токио през 1941 година, води допревъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители " Месершмит ". Те обогатяват морално остарелия авиопарк на българските Въздушни войски. За да усвои ремонта на немските изтребители, за Германия отпътува група български авиотехници, измежду тях е и Ночев. Една година по-късно в той към този момент е студент в Берлинската Политехника.
След войната съумява да приключи и Техническия университет във Виена като машинен инженер. Много скоро пази и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица, само че не след дълго се връща в родината си.
След като изгубват борбата с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците вземат решение непременно да потърсят реванш посредством своята стратегия за подчинение на Луната. Започва конструирането на популярната серия космически кораби " Аполо " и ракетата притежател " Сатурн " създадена от Вернер декор Браун. В Лунната стратегия се включва и българинът Иван Ночев.
Той идва в Канада през 1951 година и работи в " Канада еър ". Пет години по-късно се трансферира в Калифорния, където постъпва на работа в авиокосмическия колос " Дженерал дайнамикс корпорейшън ". Тук, в Силиконовата котловина, се създават най-новите самолети и ракетни системи за потребностите на Пентагона и НАСА.
Получавайки американско поданство през 1962 година, той приема името Джон Ночев и се включва в екипа от учени в Американската национална организация за проучване на Космоса - НАСА при разработването на галактическия транспортен съд " Аполо ".
" Аполо " се дели на два съществени модула - с единия американците кацат на Луната и той им служи като база и стартова площадка, а другият по същото време кръжи в орбитата на спътника и по-късно връща астронавтите на Земята. Цялото човечество следи със спотаен мирис грандиозния героизъм на астронавтите Армстронг, Олдрин и Колинс, само че надали някой у нас е предполагал тогава, че зад това велико достижение на човешкия талант стои и българин.
Изобретените с присъединяване на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула " Йигъл " с астронавтите на Луната и подсигуряват, че модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват сполучливото им завръщане и съединяване с очакващия ги в окололунна орбита космически транспортен съд " Аполо ". За неговите големи заслуги при изработването на ракетните мотори, Джон Ночев получава орден от Конгреса.
Натрупал стабилен опит и познания той открива своя лична компания за авиоинженерингова активност в региона на ракетно-космическите проучвания, наречена " Лансиа ". Мечтае един ден да се завърне в своето родно Карлово и да вложи средства за изграждане на лицей, само че ориста взема решение друго - на 13 март 1992 година умира в Сан Диего, Калифорния.
Редом с други двама велики българи - Асен Йорданов, другият български талант в авиацията, и Джон Атанасов, той подрежда името си в Златния фонд на човешката мисъл и дава опция на Съединени американски щати да забият първи в света националния си байрак на Луната. На погребението му участват трима президенти на Съединени американски щати - Рейгън, Картър и Буш-старши. С името и разработките си Иван (Джон) Ночев участва в доста енциклопедии и книги, отдадени на авиацията и космонавтиката.
В годините българската авиационна концепция укрепна и с героизма на шепата летци, бранители на столицата при бомбардировките през Втората международна война, измежду които и българката торпила кап. Димитър Списаревски, написа Пик.
През всички тези над 100 години Българската военна авиация има и своите сривове, само че има и своите авиоконструктори, които разнасят славата на България по цялостен свят и в страни със супер развита авиация. Това са Харалампи Джамджиев, Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Иван Ночев, Кирил Петков.
На 20 юли 1969 година, лунният модул " Йигъл " на космическия кораб " Аполо 11 " на НАСА, кацна на Луната. За първи път в историята на човечеството човешки крайник стъпи на земния спътник - американец. В оня миг малко хора обаче знаят, че заслуга за това има и един българин -карловецът Иван (Джон) Ночев, за който се счита, че е изобретил прилуняващия модул.
В знак на респект към своя съгражданин, в Историческия музей в Карлово подредиха галерия, отдадена на 101-та годишнина от рождението му. Сред експонатите са няколко копия на патенти за подобряване на работата на самолетното крило, което е било основна част от работата на Иван Ночев, описа Мария Деянова, шеф на музея. От началото на 50-те години на предишния век до гибелта си, той е живял и работил в Сан Диего, Съединени американски щати, като част от конструкторската му работа е засекретена, защото е била обвързвана с НАСА.
За да бъде връзката с Карлово по-изразена, в изложбата са показани и неговата тапия от карловския колеж по механотехника " Братя Евлоги и Христо Георгиеви ", истински фотоси, писма и пощенски картички до негови другари. Изложбата е по самодейност на карловеца Христо Козарев, работил дълги години в Научно-техническия съюз в София.
Иван Ночев стартира работа в казанлъшкия военен цех " Арсенал ", а по-късно се трансферира в Държавната аеропланна работилница в Божурище, напомня историкът Петър Ненков. Когато край карловското село Марино поле се построява съвременно военно летище и авиоремонтна работилница, той се връща в Розовата котловина.
Присъединяването на България към оста Берлин - Рим - Токио през 1941 година, води допревъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители " Месершмит ". Те обогатяват морално остарелия авиопарк на българските Въздушни войски. За да усвои ремонта на немските изтребители, за Германия отпътува група български авиотехници, измежду тях е и Ночев. Една година по-късно в той към този момент е студент в Берлинската Политехника.
След войната съумява да приключи и Техническия университет във Виена като машинен инженер. Много скоро пази и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица, само че не след дълго се връща в родината си.
След като изгубват борбата с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците вземат решение непременно да потърсят реванш посредством своята стратегия за подчинение на Луната. Започва конструирането на популярната серия космически кораби " Аполо " и ракетата притежател " Сатурн " създадена от Вернер декор Браун. В Лунната стратегия се включва и българинът Иван Ночев.
Той идва в Канада през 1951 година и работи в " Канада еър ". Пет години по-късно се трансферира в Калифорния, където постъпва на работа в авиокосмическия колос " Дженерал дайнамикс корпорейшън ". Тук, в Силиконовата котловина, се създават най-новите самолети и ракетни системи за потребностите на Пентагона и НАСА.
Получавайки американско поданство през 1962 година, той приема името Джон Ночев и се включва в екипа от учени в Американската национална организация за проучване на Космоса - НАСА при разработването на галактическия транспортен съд " Аполо ".
" Аполо " се дели на два съществени модула - с единия американците кацат на Луната и той им служи като база и стартова площадка, а другият по същото време кръжи в орбитата на спътника и по-късно връща астронавтите на Земята. Цялото човечество следи със спотаен мирис грандиозния героизъм на астронавтите Армстронг, Олдрин и Колинс, само че надали някой у нас е предполагал тогава, че зад това велико достижение на човешкия талант стои и българин.
Изобретените с присъединяване на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула " Йигъл " с астронавтите на Луната и подсигуряват, че модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват сполучливото им завръщане и съединяване с очакващия ги в окололунна орбита космически транспортен съд " Аполо ". За неговите големи заслуги при изработването на ракетните мотори, Джон Ночев получава орден от Конгреса.
Натрупал стабилен опит и познания той открива своя лична компания за авиоинженерингова активност в региона на ракетно-космическите проучвания, наречена " Лансиа ". Мечтае един ден да се завърне в своето родно Карлово и да вложи средства за изграждане на лицей, само че ориста взема решение друго - на 13 март 1992 година умира в Сан Диего, Калифорния.
Редом с други двама велики българи - Асен Йорданов, другият български талант в авиацията, и Джон Атанасов, той подрежда името си в Златния фонд на човешката мисъл и дава опция на Съединени американски щати да забият първи в света националния си байрак на Луната. На погребението му участват трима президенти на Съединени американски щати - Рейгън, Картър и Буш-старши. С името и разработките си Иван (Джон) Ночев участва в доста енциклопедии и книги, отдадени на авиацията и космонавтиката.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ